Въз основа на международния опит има три нива на опции за оборудване за събиране на прах. Първият приоритет е предотвратяването на прах-подобно на заболяванията, превенцията е по-рентабилна-от лечението. Например, инсталирането на улей по време на товарене/разтоварване на материал или в точки за прехвърляне на конвейер може значително да намали генерирането и необходимия обем на обработка на прах и изпарения. При работа с насипни материали като стоманена шлака, локализираният корпус позволява на генерирания прах и изпарения да циркулират и да разсейват кинетичната си енергия вътре, което кара по-голямата част от праха да се утаи естествено. В международен план този тип механичен контрол на праха е известен като „пасивно“ (или без-захранване) събиране на прах; той е подходящ за по-голямата част от праха в повечето сценарии и трябва най-малкото да служи като стъпка за пред-третиране.
Вторият вариант включва допълнително използване на водна мъгла или пяна за потискане на праха. Директното пръскане служи за две цели: първо, то овлажнява праховите частици, карайки ги да полепват, агломерират и нарастват по размер, което ги прави по-лесни за отделяне от въздуха. Второ, за високо{2}}температурни димни газове, директното пръскане улеснява изпарителното охлаждане; това позволява на газа да се охлади и да се свие по обем с минимално количество вода, докато полученото намаляване на скоростта на газа допълнително спомага за отстраняването на прах. По-старите учебници и ръководства за проектиране често твърдят, че потискането на-праха чрез спрей е подходящо само за частици, по-големи от 50 μm, с ефективност от едва 40–70%. Практическият опит обаче показва, че напредъкът в технологията за пръскане позволява на системите за пръскане да отстраняват почти 100% от праховите частици, по-големи от 10 μm, и 90–95% от тези, по-големи от 1 μm. Например, базираните на пръскане-системи, използвани по време на изхвърляне на резервоара и обработка на стоманена шлака, са постигнали действителна ефективност на отстраняване на прах от 90–95%.
Следователно, от гледна точка на намаляване на емисиите, пестене на енергия и ефективност на разходите, пасивният контрол на праха и директното потискане на пръскането трябва да бъдат приоритет. Третият вариант-вентилация-въз основа на събиране на прах-трябва да се разглежда само като последна мярка. Вентилационните системи изискват-енергоемки вентилатори и прахоуловители, което затруднява пестенето на енергия или намаляването на разходите. Когато се изискват вентилационни системи, ниско{7}}енергийните електростатични филтри трябва да се обмислят на първо място, като колекторите с тъканни филтри (торбени) се разглеждат само като крайна опция. Размисълът върху действителния процес на избор на оборудване за отстраняване на прах от тази гледна точка разкрива области за подобрение. Например, в приложения като вторично отстраняване на прах за преобразуватели, отстраняване на домашен прах-от доменни пещи и контрол на праха при товарене/разтоварване, над 80%-или дори 90%-от праховите частици надвишават 10 μm по размер; въпреки това по-голямата част от инсталациите в моята страна разчитат на вентилационни-системи, използващи ръкавни филтри, които, макар и ефективни за намаляване на емисиите, водят до високи оперативни разходи. По подобен начин, с процеса на отстраняване на прах от конвертор LT (неизгорен газ), прахът се състои предимно от груби частици, но електростатичните филтри (ESP) често са проектирани на базата на входящи концентрации от 70–100 g/Nm³, което води до прекомерен брой електрически полета и обемисто оборудване. Разбира се, проблемът с непостоянната ефективност в някои електростатични филтри е друг практически проблем, на който трябва да се обърне внимание.
